Южната част на страната приютява немалка част от населените места, сред които е и село Гугутка. То е разположено на територията на ивайловградска област и е в пределите на област Хасково. Долината на Бяла река е най-точният ориентир в географско отношение за всички онези, които биха искали да намерят или посетят селото. Арнауткьой пък е старото наименование на мястото, което се запазва до 1934-та година. През нея се променят имената и на много други села, а в исторически план тази година е известна с преврата от 19-ти май и въвеждането на безпартиен режим. В годината на избухването на Първата балканска война двама местни жители решават да се запишат като доброволци в редиците на опълчението от Македония и Одрин. Пак през 1912-та турците идват по тези места за последен път. На селския площад излиза останалата част от българското население, което не успява да избяга навреме и да намери укритие в планината.
Измежду хората в тогавашното село Гугутка на площада била и изключително красива мома, която поне на първо време не била насилвана от поробителите. За сметка на това турците нареждат българите в редица на площада и откриват огън по хората. Момата е уцелена в хълбока от куршум, а на турците не било достатъчно да застрелят невинните и беззащитни хора. Минавайки покрай налягалите тела, един от стрелящите ритал телата с цел да се убеди в тяхната смърт. Ако по една или друга причина някой все пак не бил още издъхнал, го карали да се изправи. Впоследствие го доубиват и това е едно от поредните зверства за този период. Красивото момиче решава да остане в легнало положение и да се преструва на умряла. Това в крайна сметка я спасява от сигурна гибел. Не се знае как е издържала девойката на цялото това напрежение, а и разказвачът на тази легенда по това време е малко и невръстно момиченце. Зверствата на османците далеч не свършват до тук – те подпалват къщите на оцелелите. Така дори и спасени от смъртта, тези хора сега остават без покрив над главите си. Именно този трагичен епизод въвежда традицията изселил се българин да не продава имота си на турци.
Впоследствие през годините никой или поне по-голямата част от хората не са в Гугутка, а баба Въла споделя, че се разбира добре с всички. Този разказ е направен на четвърти юни 2009-та и продължава да бъде един от автентичните устни документи за зверствата на поробителите. Що се отнася до сегашното село, то се издига точно на мястото на предишното селище с турско име. Редовна част от турската армия го опожарява напълно през 1913-та, когато се стига до избухването на Втората балканска или още Междусъюзническа война. На площада се издига паметник в чест на жертвите, а сред изписаните имена е и това на момиче на единадесет години. За този монумент широката общественост научава през 2011-та година в един от броевете на вестник Стандарт. Точната дата на излизане е 17-ти юли. Иначе от по-известните забележителности в селото е Бялград, крепостно укрепление от времето на средните векове.
